Esther Vilar

Ако човек чете радикални феминистки като Андреа Дуоркин примерно (макар че не знам за какво му е да го прави, освен от мазохистично любопитство като моето), остава стреснат от количеството абсолютни глупости, които успяват да наприказват.

Основният постулат на модерния show more феминизъм е, че живеем в патриархално общество, в което жените са подтискани от мъжете. Което е гледна точка с известна истина в нея.

Авторката на настоящата книга обаче, анти-феминистка, представя противоположната гледна точка, която се оказва, също има известна истина: че всъщност жените използват мъжете, карат ги да им работят, да им издържат децата, да се бият във войни и да ги закрилят, докато самите те като цяло нищо не се налага да правят, освен безопасна и лесна домашна работа.

Естествено, книгата е пълна също с толкова преувеличения и глупости, колкото и тия от другата страна на барикадата, но е добре да се прочете дори само за да може човек да види проблема от двете страни, не само от едната, която е масово представена в днешния ни обществен живот. show less

Das war verdammt schräg.
Ich weiß, dass das viele Leute abschrecken wird, weil es einfach Szenen gibt wie die, in der eine Frau masturbiert, während ein Mosquito nach Aufforderung Blut aus ihrer Brust saugt, und eine Trigger-Warnung wegen sexualisierter Gewalt und Femizid ist durchaus auch angemessen.
Trotzdem, trotzdem muss ich sagen, ich persönlich fand es brilliant: Überhaupt auf die Perspektive zu kommen, das Ganze so farbig und lebendig zu erzählen ... Großartig.

I enjoyed this. It's a friendly book but also reasonably unusual. The narrator is a twelve-year-old girl, in Washington with her diplomat parents, whose beautiful French governess falls in love. It's quite funny, and ideal reading to amuse yourself on a journey. The narrator is rather more interesting than the governess.