Tim Groseclose

I wish that the cover of this book included this: "(And I can prove it -- with Science!)"

See, sometimes I wonder: When I find conservative political arguments convincing, is it only because I (usually) already believe the propositions, or is it because the arguments are factually and logically sound? Above everything, I am interested in the truth and reason; personal feeling and "agenda" come second (and hopefully are subject to what is true). Often, when considering a particular political show more or theological issue, I'll just wish that I could know what is absolutely true, whether it accords with my beliefs or not.

So that is the main reason that I loved this book and think it is probably one of the most important books written in the last several decades. Because the main conclusions of this book -- that the media is plagued by liberal bias and that this does affect the average American -- are based on numbers that are spit out by unbiased mathematical equations. In order to take issue with the results, one must actually prove that there is an error in the equations and data. (And Groseclose points out that the results were originally published in an elite academic journal in 2005, and no one has yet proposed any such errors. Even brilliant liberals have attested to the accuracy and soundness of his method.)

Groseclose did not know that his huge 8 year research project would come to these conclusions. His concern was only to put the "science" into "political science", for once. This book painstakingly explains his thought process, how distortion theory works, how the political and slant quotients are computed, the several different ways bias was measured, and how this bias has actually affected the American public (Groseclose posits that, had it not been for the media, McCain would have beaten Obama soundly). He takes you through the equations and the graphs and the numbers.

And throughout it all, Groseclose goes to great lengths to be generous with his conclusions. Of the numbers that his equations spit out, he uses the conservative results to compute bias (meaning that, if anything, he ends up understating liberal media bias). He is candid and straightforward and charitable when evaluating people's intentions. This book is incredibly even-handed.

In the end, Groseclose proposes two measures which he thinks will help to remedy this disconnect between the media and the average American. First, he recommends that journalists spend more time around conservatives (he demonstrates early on that, overwhelmingly, they are currently exposed to very few actual conservatives). Second, he proposes that journalists state outright their political views (perhaps listing them on the network websites), which they currently guard like state secrets. In doing this, Groseclose says that journalists will be more like politicians -- with the latter, at least, you usually know where they stand and aren't suckered into believing they're truly unbiased. There are measures in place to ensure that politicians are accountable to their constituents, while there aren't any such measures to keep journalists honest.

I was riveted by this book and amazed by how much work and time and effort must have gone into it over the years. I am grateful to Groseclose for that and believe he has made a significant contribution to political and social thought.

That said, if anyone who happens to read this is aware of a worthwhile refutation of Groseclose's conclusions/methodology, then I would appreciate being linked. As I said, truth is my greatest concern.

Also, if you are interested in computing your own Political Quotient (PQ - an estimation of your liberalness, or lack thereof), you can do so at Groseclose's website. show less

Left Turn е книга, която определено заслужава огромно и дълго ревю, но няма да го получи тук, защото едва ли друг българин освен мен ще се навие да я прочете, каквото и да напиша за нея.

Тим Гросклоуз се занимава с политическа статистика и Left Turn: How Liberal Media Bias Distorts the American Mind е show more просто хващащото окото заглавие на една общо взето научна книга, в която той публикува резултатите от седемгодишно изследване на медиите в САЩ и техните публикации и журналисти, което е част от работата му в калифорнийския университет (UCLA), описва обстоятелствата около извършването на изследването и публикуването му в научни издания (преди книгата) и дава някои малко по-популярни обяснения на основните моменти в него…

Та изследването на Тим Гросклоуз доказва нещо, което си беше очевидно за мен още откакто започнах да следя инцидентно публикации и предавания в NYT, Economist, WP, The Guardian, CNN и т.н. и да гледам холивудски филми след като почнах малко да се интересувам и разбирам от икономика и политика – а именно, че огромната част от статиите и предаванията са написани предубедено. И то предубедено в полза на политическото ляво.

Правителството вдига минималната заплата – одобрителния тон на журналистите се вижда ясно даже в сухите информационни статии, които само съобщават новината. Телевизионен канал излъчва арестуването на Родни Кинг, но изрязва първите секунди, където той напада полицаите и излъчва само частта, в която те го бият. Съвсем пресен случай, който не е включен в книгата тече в момента – черен младеж е застрелян от латино охранител. Медиите се избиват да представят случая като расово нападение, а когато черни тълпи пребиват бели хора „за отмъщение“ историята бива покрита за 2 седмици…

Когато гледах сериала „Закон и ред“, силно се изненадах, че във всичките 13 сезона (до сега) във всяка серия хванатият педофил, изнасилвач, убиец и т.н. е … бял. Изключително рядко е престъпникът да е показан като черен, като цяло негрите са все добри и благородни в сериала, а белите са мръсници и престъпници. Чаеното парти събира стотици хиляди хора на мирни протести – медиите първо ги пренебрегват, после им се подиграват, а накрая тръбят за „екстремизъм“, „фашизъм“ и „расизъм“ и предупреждават за опасности от ескалация на насилие. Едва няколко хиляди миризливи хипита „Окупират уолстрийт“ и още от първия ден получават първи страници по вестниците и благосклонни репортажи въпреки палежите, мръсотията, насилието и антисемитските лозунги…

Не искам да звуча като привърженик на теория на конспирацията, но когато човек забележи тия неща, почва да ги вижда навсякъде. А Left Turn показва, че те наистина са навсякъде.

Всъщност, това не е изненадващо – между 85 и 95, а на много места и над 97% от журналистите в американски медии са привърженици на Демократическата партия. Така изкривяванията на новините са както неволни (лошото на предразсъдъците е че този, който ги има, не ги осъзнава), така в много случаи и съвсем съзнателни. Демонизирането на политическото дясно и търпимостта към насилието на политическото ляво са очевадният резултат от тези тенденции.

Разбира се, книгата предизвиква много отрицателни реакции (от журналисти, каква изненада), но доста показателното е, че самото изследване и статистическите методи и сурови данни на автора, са проверени и приети година преди това съвсем нормално от академичната общност и отпечатани в научни издания, ревюирани и рецензирани от други учени. show less