Edward Dutton

Всички сте гледали филма Идиокрация (а ако не сте - срам за вас) и всички си спомняте култовото му начало (a ако не...). To, за съжаление, не е само художествена измислица. По-глупавите хора не само ви се струва, че имат повече деца - наистина е така.

В науките, изучаващи човешката show more интелигентност е добре известен Ефектът на Флин, а именно - дългосрочното и постоянно покачване на измерения коефициент на интелигентност в много части от света през 20ти век.

Интелигентността обаче се базира, както много други неща при хората, на две неща - наследственост и влияние на средата.

През 20ти век е безспорно благоприятното влияние на средата върху интелигентността практически на целия свят - повсеместният достъп до училища, намаляване на бедността и подобряване на храненето, намаляване на въоръжените кофликти и т.н. фактори допринасят децата да имат все по-голям достъп до образование, а глобализацията - до "западния" начин на мислене и виждане за света, който е отразен в самите тестове.

За съжаление обаче, по другата ос - наследствената, нещата вървят в точно обратната посока, при това от по-рано от 20ти век. Горе долу след индустриалната революция насам, населението на света избухва като брой благодарение на подобреното здравеопазване и намаляване на глада.

Детската смъртност постепенно спада от над 50% в края на 19ти век до по-малко от процент в края на 20ти. Милиарди деца, които са щели да умрат поради бедността на родителите си и съответно липса на медицински грижи и глад, получават шанс за живот.

Можем да спорим колкото си искаме каква е взаимовръзката между бедност и интелигентност, но статистическата им корелация е повече от очевидна във всички измервания и проучвания. Това, че бедните имат повече деца означава, че по-ниско интелигентните имат повече деца.

Като комбинираме това с добре известни исторически феномен, че колкото повече забогатява и се образова едно общество, толкова по-малко деца започва да ражда, нещата виждате накъде отиват.

Докато поради ефекта на Флин изглежда, че човечеството става по-интелигентно, всъщност може да се каже, че генетично то става по-глупаво, но по-добре образовано. Изследвания показват, че генетичните комбинации, свързани с висока интелигентност се срещат все по-рядко в човешките популации.

Но нещата не спират до тук. Когато говорим за наука и гениални открития, огромна е ролята на свръх-интелигентните хора, на гениите. И тъй като те се намират в далечния, много плосък край на камбановидната крива на интелигентността, не само повечето са мъже, ами и броят им е в геометрична, а не линейна зависимост от интелигентността на популацията. Същата е зависимостта на интелигентността и научните открития.

Това значи, не само, че един гений с IQ 150 е много по-ценен за науката (като говорим за най-значими научни открития) от сто просто доста умни човека с IQ 130 примерно, но и че ако общият капацитет за интелигентност намалява, броят на гениите спада много по-бързо от броя на просто умните хора.

До какво ще доведе това в бъдеще можете сами да си направите изводите, както и да прочетете тези, описани в At Our Wits' End.

Почти излишно е да казвам, че не само книгата, ами даже самата тема на човешката интелигентност в момента е политически "противоречива", така че имайте това предвид като четете както нея, така и мненията относно нея. show less

As the title should indicate, this is academic-level reading material, not casual reading for the average zombie lover. It requires the reader pay attention and have at least some acquaintance with the history of Vodou/Voodoo as a religion and zombies in pop culture, especially movies.

The Introduction alone rated 5 stars for me and made me recommend the book to my former religious studies professors. A better explanation of the who, what, where, when and why of zombies has never been show more written. Having an interest in zombies only from the perspective of a religious studies scholar and admitting to bafflement over the number and rabidity of "popular culture" zombie fans I come across everywhere, I was interested to learn that these fans really don't know the origins of their favorite horror/doomsday novel subject.

I had the good fortune to recently view a few of the pop culture films and read at least one of the novels that are mentioned in the essays that follow so my knowledge of the scenes, scenery, situations and actions that are used to compare and contrast real zombis with pop culture zombies was fresh in my mind. The authors, however, write clearly and with enough background and description of the films and literature that even if the reader has not seen or read something, there is no confusion. At the same time, even though I had seen and read the works recently, the information was not so in-depth or lengthy as to bore me or distract me. I found something to underline, note, and excite me in each work and found myself looking forward to each new essay as I finished the one prior. My attention was definitely held but, then again, this is my field and these are the in-depth, weighty, footnoted works I demand and love.

A nice Bibliography, Filmography, Index and "About the Authors" are included. I will definitely be looking for and adding to my library the book that this work is companion to. Definitely a keeper and a resource that will be used in future studies on the topic. 5 stars show less

Editors Christopher M Moreman and Cory James Rushton have compiled an excellent source of zombie research. Their introduction is a must-read for understanding the historical placement of the zombie in Caribbean and Western traditions. They make the careful distinction between Voodoo, the skewed and racist depiction of black magic, and Vodou, the real spiritual and religious tradition of an intelligent people.

The essays are divided into four subsections. The first focuses on the zombie show more origins in Haiti. Anna Kordas' New South, New Immigrants, New Women, New Zombies continues the conversation Moreman and Rushton started in the introduction. These are the ultimate threats, "potentially dangerous to white, middle-class society in the early twentieth-century." The 1932 film White Zombie is frequently used as an example, referring to the foreign/immigrant zombie master who uses the undead to maintain his plantation. Guess Who's Going to be Dinner by Barbara S. Bruce examines race in Night of the Living Dead, transforming Romero's ultimate zombie flick into a social commentary on contemporary (1968) America, a commentary that can be considered continued in Dawn of the Dead (1978).

The second section does well to explain why zombies so often end up roaming shopping malls (Dawn of the Dead). Time for Zombies (Ronjon Paul Datta and Laura MacDonald) discusses zombie consumerism, "the logic of sacrifice, viewed from the point of view of capitalist time." The third grouping, Culturally Transplanted Zombie, requires a knowledge of specific contemporary zombie films. Among these are Dawn of the Dead (2004), Shaun of the Dead (2004 and Best Zombie Movie EVER), Boy Eats Girl (2005), Fido (2006), Horrors of War (2006), and Flight of the Living Dead (2007). These films are relevant in a post-9/11 world of globalism and economic uncertainty.

The final two essays are the least connected to zombie tradition and typical cinematic interpretations. Zombie Categories, Religion, and the New False Rationalism by Edward Dutton questions the term "zombie" used as a metaphor by sociologist Ulrich Beck for "living dead" social categories such as family and class. David Biesecker's Nothing But Meat appropriately closes the anthology. In it, he frames some contemporary zombie films in light of his primary discipline, philosophy, suggesting "that the zombies are the ones holding the mirrors up to us." In other words, we fear zombies because we then realize ourselves as living dead. show less

A witty, smart, often sophisticated, multi-disciplinary collection of essays reading the cultural symbolism of the zombie. The introduction is excellent, as is the essay on ethnobotanist Wade Davis and that on Orientalism and the zombie. Not all essays are as interesting or rigorous as they could be, but as a collection that takes a trivialized subject seriously, this is a success.