XY, de l'identité masculine
by Elisabeth Badinter
On This Page
Description
Drawing on biological examples, historical and sociological analyses, fiction, and biography, Elisabeth Badinter offers a groundbreaking account of the new man, which our century is in the process of inventing. Now updated to take into account the 1994 discovery of the female gene, XY delineates the shape of this new man. Woman, Badinter asserts, simply exists, while man must be constructed. As long as women give birth to males and the male gene XY develops within the female XX, this show more construction will persist. XY points out that girls are naturally initiated into "womanhood" through the biological process of menstruation. For boys, however, this initiation is seen not as natural process but as educative advancement, usually embodied in societal rite of passage. But in the contemporary culture of disenchantment, where cynicism has largely drained such rituals of meaning, the transition has become uncertain. Exploring the shifting inscriptions of male identity in the popular imagination, Badinter examines changing role models for masculine identity - from cowboy in the 1950s to Terminator in the 1990s, from flesh-and-blood man to machine. She suggests that men need new role models and that sufficient room needs to be left for the expression of male vulnerability, a psychic space that would accept attitudes and behaviors traditionally labeled as "feminine." This new model, Badinter argues, may reduce the profound effects of homophobia and misogyny. show lessTags
Recommendations
Member Reviews
"В науките за мъжа се води истинска полемика, предизвикана от различните феминистични течения".
С това изречение книгата до голяма степен сумира сама себе си. Книга за "мъжката идентичност", написана от феминистка, в която думата "феминизъм" се среща по-често отколкото "мъжественост". Да, феминистка от френската школа, която е доста далеч от американските радикални полюции, но едни конски капаци са все пак show more капаци, макар да не са толкова големи...
Самата авторка е здравомислеща и очевидно търси истината и отговорите на въпросите, които сама си поставя относно формирането на мъжката идентичност, какво е това мъжественост, какво я поражда, как се създава и кой я има. Но не може да избяга от академичния феминистки дискурс, в който съзнанието й явно плува от десетилетия и размишленията й по въпроса, макар да наближават логичните отговори, все някак успяват да не ги уцелят.
Всъщност, цялата книга е печален пример за академизма в хуманитарните дисциплини (в т.ч. психологията) и за това защо тия дисциплини не се наричат "науки". Може би 40% от нея е оригиналното съдържание, като и то всъщност е пояснения върху останалите 60%, които са цитати от други автори и книги, свързани с въпроса. Авторката, както много други академични хуманитаристи, разглежда тия цитати като доказателства за тезата си, а въпросът откъде въпросните други автори знаят, че въпросните неща са така, както казват, явно не присъства в светогледа й (а и в техния). А цитирания на резултати от изследвания примерно, явно само разрушават хубавия феминистки наратив, защото не присъстват никъде.
Още в началото авторката пояснява, че има две виждания за формиране на мъжката идентичност (всъщност, това са двете виждания за формиране на човешката личност изобщо и разликата между мъжете и жените в психологически, емоционален и характеров план) - а именно, биологично (двата пола са различни на биологично ниво, резултат от еволюцията на човека) и социално (двата пола са еднакви бели листове като деца, всичките разлики между мъже и жени идват от различното възпитание и обществени роли).
За изследване на първото виждане в книгата са отделени цели 1.5 страници, в които авторката смята за важно да вмъкне как привържениците му смятали изнасилването за нормално и полезно и като цяло мразели жените. Ти да видиш...
Логично, след това цялата книга е посветена на това как обществото създава модела на мъжествеността и го втълпява на момчетата, правейки ги безчувствени, агресивни, конкурентни, неверни (на жените си) и т.н., подплатено с много феминистка теория и разбира се, значително количество в някои случаи дори смешни интелектуални задни салта (bending over backwards?) на авторката в опитите й да не види очевидните противоречия на теориите й с реалността, която понякога сама описва. show less
С това изречение книгата до голяма степен сумира сама себе си. Книга за "мъжката идентичност", написана от феминистка, в която думата "феминизъм" се среща по-често отколкото "мъжественост". Да, феминистка от френската школа, която е доста далеч от американските радикални полюции, но едни конски капаци са все пак show more капаци, макар да не са толкова големи...
Самата авторка е здравомислеща и очевидно търси истината и отговорите на въпросите, които сама си поставя относно формирането на мъжката идентичност, какво е това мъжественост, какво я поражда, как се създава и кой я има. Но не може да избяга от академичния феминистки дискурс, в който съзнанието й явно плува от десетилетия и размишленията й по въпроса, макар да наближават логичните отговори, все някак успяват да не ги уцелят.
Всъщност, цялата книга е печален пример за академизма в хуманитарните дисциплини (в т.ч. психологията) и за това защо тия дисциплини не се наричат "науки". Може би 40% от нея е оригиналното съдържание, като и то всъщност е пояснения върху останалите 60%, които са цитати от други автори и книги, свързани с въпроса. Авторката, както много други академични хуманитаристи, разглежда тия цитати като доказателства за тезата си, а въпросът откъде въпросните други автори знаят, че въпросните неща са така, както казват, явно не присъства в светогледа й (а и в техния). А цитирания на резултати от изследвания примерно, явно само разрушават хубавия феминистки наратив, защото не присъстват никъде.
Още в началото авторката пояснява, че има две виждания за формиране на мъжката идентичност (всъщност, това са двете виждания за формиране на човешката личност изобщо и разликата между мъжете и жените в психологически, емоционален и характеров план) - а именно, биологично (двата пола са различни на биологично ниво, резултат от еволюцията на човека) и социално (двата пола са еднакви бели листове като деца, всичките разлики между мъже и жени идват от различното възпитание и обществени роли).
За изследване на първото виждане в книгата са отделени цели 1.5 страници, в които авторката смята за важно да вмъкне как привържениците му смятали изнасилването за нормално и полезно и като цяло мразели жените. Ти да видиш...
Логично, след това цялата книга е посветена на това как обществото създава модела на мъжествеността и го втълпява на момчетата, правейки ги безчувствени, агресивни, конкурентни, неверни (на жените си) и т.н., подплатено с много феминистка теория и разбира се, значително количество в някои случаи дори смешни интелектуални задни салта (bending over backwards?) на авторката в опитите й да не види очевидните противоречия на теориите й с реалността, която понякога сама описва. show less
Interesting, concise, informative.
Ratings
Members
- Recently Added By
Author Information
45+ Works 968 Members
Classifications
- Genres
- Sociology, Nonfiction, Sexuality and Gender Studies, General Nonfiction, Philosophy
- DDC/MDS
- 155.3 — Philosophy and Psychology Psychology Differential and developmental psychology Sexuality and Gender
- LCC
- HQ1090 .B33 — Social sciences The family. Marriage, Women and Sexuality The Family. Marriage. Women Men
- BISAC
Statistics
- Members
- 148
- Popularity
- 220,188
- Reviews
- 2
- Rating
- (4.11)
- Languages
- 13 — Czech, Danish, Dutch, English, Finnish, French, German, Italian, Korean, Polish, Portuguese, Spanish, Swedish
- Media
- Paper
- ISBNs
- 22
- ASINs
- 4
