Meek Heritage

Ainoan Nobel-kirjailijamme Frans Emil Sillanpään 1918 kirjoittama romaani Hurskas kurjuus (Santa Miseria) herätti aikakautenaan kovasti ristiriitaisia tunteita. Kirja julkaistiin 1919. Se kertoo Suomen sisällissodasta ja kirjailija asettuu siinä punaisten puolelle. Sillanpää kertoo köyhän torpparin Juha Toivolan elämänvaiheista ja siitä, kuinka Toivola lopulta sisällissodassa joutuu valkoisten teloittamaksi. Kirjasta eivät senajan Suomessa pitäneet valkoiset, eivätkä punaiset. Valkoiset eivät pitäneet, koska heidät kuvattiin raakalaisiksi ja punaiset eivät pitäneet, koska heidät kuvattiin olemukseltaan yksinkertaisiksi. Sillanpää kuvaa mainiosti maaseutua, siellä asuvia ihmisiä, sekä heidän tapaansa elää.

Франс Емил Силанпее става първият финландски писател, комуто през 1939 г. Нобеловият комитет присъжда награда за литература. Според критиците, най-добрият роман на Силанпее е „Свещена нищета”, издаден за пръв път през 1919 г. Залових се с четенето на въпросното произведение, и след няколко дни, прекарани в свещени читателски мъки, мога да споделя, че не открих никакви художествени достойнства в романа. show more Предполагам, че целта на автора е била да покаже еволюцията на финското общество по времето на борбата за национална независимост на Финландия, посредством биографията на произволно избран герой от селската работническа класа – от неговото раждане до смъртта му. Произведението следва историческата хронология на събитията, но в основната си част се състои от описание на отделни случки и факти. За да разбере смисъла, читателят трябва да е сериозно запознат с историята на Финландия, тъй като контекстуално не става ясно кой за какво и срещу кого се бори в борбата за независимост. Говори се за шведи, говори се и за руснаци, като авторът явно допуска, че читателят няма нужда от обяснение кой кого владее, и кой кого освобождава.
По отношение на героите в романа – абсолютизирани образи на доброто и лошото, без нюанси, без характери. Индивиди, в най-елементарната си форма, които извършват някакви действия, които трудно бих нарекъл „фабула”. На романа липсва цвят, липсва фабула и добре развита централна тема. И ако „Свещена нищета” е най-добрия роман на Силанпее, не искам и да си помислям какво ли представлява някоя от по-посредствените му творби… show less