Karen Le Billon

Karen Le Billon shares in this intimately written memoir the ups and downs of a North American mother confronting the opportunities and frustrating challenges of French food culture. She is interested in sharing specifically how she adapted and how her children adapted to a set of cultural practices very distinct from American practices when it comes to eating. First and foremost, the French eat for pleasure. Americans eat for health. This simple dichotomy results in drastically different show more approaches at the dinner table. The French pride themselves on their interest in eating everything, a skill developed at the earliest age and supported by exposure to all manner of tastes and sensory food experiences. Parents say children don't like food simply because they haven't learned to like it yet. French parents emphasize the joy of eating, the pleasure of sitting at the table for long periods in good company, and a well developed sense of taste.

This book provides relief for American parents concerned about what our children eat. It opens up a new approach to eating that involves both the parent and child in the discovery of how we eat and what makes eating pleasurable. By focusing on the how, rather than the what, the French take the anxiety out of eating and focus on the reason why we eat: to celebrate life. show less

sometimes i'm not sure it's fair to rate parenting books, because mostly doesn't that just mean "i agree with this" or "i don't agree with this" or "yes, this supports my parenting style" or etc. so certainly a good chunk of this rating reflects that i'm not sure how useful this is for me. not because i don't need it but because i'm pretty unable to implement it. luckily the end of the book has a little more handholding for the more trepidatious among us, which can also allow you (or me) to show more take what we can to make the changes we can, without requiring an entire shift in how we do things (even if we should entirely shift how we do things).

what a jumble that is. suffice it to say that there are a lot of great things in this book - good stories to back up theory, a pretty easy and engaging read that is decently written - but that i just don't care about food enough to make much of a change, even as i want to. i will try to make some changes, and there are ideas in here for small ones that perhaps will pave the way to bigger or real change. i'm not sure this book came to me at the right time; i'm a little too resistant to it right now, although i'll be taking what i can and will try to implement what seems to make sense. show less

Тъй като предишната книга, която прочетох относно това как французите отглеждат децата си леко ме шокира и ме накара да се замисля дали не е преувеличена, реших да потърся второ мнение по въпроса и съм още по-шокиран.

Докато авторката на другата книга описва show more впечатленията си от парижките майки, Карън ЛеБилон живее с мъжа си в забутано френско селце, но и там в детската градина има готвач, който приготвя първо, второ, трето и четвърто за обяд от пресни продукти, без да повтаря едно и също ястие със седмици и от всички деца се очаква без капризи да се хранят като културни хора на маси с покривка, порцеланови чинии и ленени салфетки.

Настоящата книга се занимава подробно и само с храната, отношението на французите към нея и как възпитават децата си да се хранят, като отново авторката е женена за французин и живее във Франция (тоя път е канадка).

Според описаното, в провинцията хората са още по-прями и ама никак не се притесняват да ти направят забележка, ако не са съгласни с родителстването ти. Основното послание на книгата е, че не е нормално децата да карат на бисквити и кисло мляко както съм виждал да процедират познати, защото "ами той не иска да яде друго", а напротив - може от малки да бъдат запознавани с всякаква храна и с малко постоянство да се научат да я харесват и да я ядат даже да не им харесва толкова, без капризи.

Най-вероятно това не е замислено от авторката, но се промъква в текста и аз нямаше как да не забележа, че голяма част от хората, особено жените в англоговорящите държави, които Карън ЛеБулон описва, имат доста невротично отношение към храната по принцип, като самата тя дори при най-добро желание не може да се насили дори да опита някои ястия (гъши пастет примерно), което за голям човек ми се вижда доста смешно и симптоматично ако не за психично заболяване, то определено за някакви неврози, свързани с храненето.

Книгата също така представя паралелно и отношението като цяло на французите към храната, храненето и готвенето, от които има какво да се научи. show less

What a gem of a book! In a world of fast food, internet and cell phones at the family table, Karen Le Billon takes us into the hidden world (at least to Americans) of french family life. A place that might remind today's septuagenarians of their youth. The french take their dining very seriously, Le Billon skillfully takes us through the intricacies of the french family meal cycle, meal planning, the importance of involvement of the family in food choices, and (sadly) perhaps the greatest show more insight into some of the core problems behind America's obesity epidemic. You will feel the little squirms of American children (and their parents) uncomfortable in the new social fabric their new home in of rural France. You will cheer the small steps and revel in the transformation of one American family on a cultural and transforming adventure. and you will learn why your children (and you) can eat everything. show less