The Fate of Empires and Search for Survival

Трудните времена правят мъжете силни.
Силните мъже правят времената лесни.
Лесните времена правят мъжете слаби.
Слабите мъже правят времената трудни.

Всички сте чували тази сентенция и сте видели известна истина в нея. Джон Глъб е видял повече истина и според него световните империи от зората на човечеството насам се движат по неписан път, който се оказва еднакъв за всички и продължава горе-долу 250 г.

За този show more период един народ набира сила, покорява тези около него, империята му достига разцвет и после следва упадък. И всички тези периоди, във всички империи в цялата история имат горе-долу еднакви характеристики.

В началото народът живее трудно, но е смел и военолюбив. Порядките са консервативни и патриархални, интелектуалната дейност не е на почит. Това позволява на държавата да надделее над останалите и да се замогне териториално и финансово.

С богатството идва постепенно и по-лесния живот за коренните жители. Настъпва разцвет на науката, изкуството и философията, нравите стават по-свободни. Народът вече не е така военолюбив, все пак има какво да губи.

Постепенно жените раждат все по-малко деца и почват все повече да се занимават с други неща, а от мъжете все по-малко се очаква да свържат живота си с войната по какъвто и да е начин.

Този процес продължава до израждане по време на западането на империята, когато на коренните жители спира съвсем да им пука за каквото и да е и най-вече за идеята на империя, за традициите им и т.н. и логично тя се разпада под натиска на други народи, по-мотивирани за успех и по-склонни да действат, отколкото да се гримират и философстват.

Или поне така вижда нещата авторът, като дава избирателни примери от историята, а други пропуска, понеже не са му удобни. Все пак, книгата е добра да се замисли човек по тия въпроси. show less

An interesting thesis that could be applied to a number of nations in today's world.

Other than the author neither listing nor, apparently, being aware of his own biases, and the parts that today would be considered non-PC, the biggest omission is that of any suggestion of how to break or extend the 250-year life-cycle of "Empires" (or super-states) that he identifies.

The author's bias (as a military man) truly shows when he suggests that: "Perhaps some means could be devised to prevent the activist Age of Conquests and Commerce deteriorating into the Age of Intellect, producing endless talking but no action."

So, obviously, I don't agree much with the personal opinions he lets slip, but the ideas and the framework he uses are certainly show more worth pondering. show less

50 pages isn't enough!