Nikita Khrushchev (1894–1971)

Sometimes rambling, but consistently interesting memoirs by the leader of the USSR in the 50s and early 60s. There was a great deal of controversy in its time as to whether these were genuine or not, but it seems to have become settled that they were genuine. This is a follow-up to the first volume, which had more headline-grabbing discussions, but there's still a lot of interest here, particularly in regard to the famous 1959 tour of the United States. One does get the impression that show more Nikita Sergei'vich would have been rather fun to talk to. Recommended, though mostly for people interested in Russian history. show less

Very intriguing autobiography by the USSR's leader of the 50s and 60s. It was controversial in its day, owing to the provenance of the material, but it has, I believe, since been shown to be authentic. A number of intriguing insights, as well as some intriguing blind spots (and intriguing contradictions, which are pointed out by Crankshaw in a series of notes that alone are worth the price of admission). I think if you have a good grounding in Russian history, you're more likely to pull out show more the really intriguing details in the book, but even a general reader will find much of interest. Definitely recommended. show less

През 1953 г. Йосиф Сталин умира в кабинета си и това слага край на един за някои много славен, а за повечето хора много, много черен период в историята на СССР. Церберът на Сталин - Берия е екзекутиран скоро след това. Следват няколко години на междуособни борби между show more кандидат-вождовете на високите етажи на властта, докато накрая надделява Никита Хрушчов.

През 1956 г. Хрушчов прави истински фурор в Съветския съюз и света, като на закрито заседание на 20тия конгрес на Партията изнася четири часова реч, в която представя доклада на нарочна комисия, разследвала действията на Сталин по време на управлението му.

Въпреки, че бива наричана "Засекретения доклад", защото е изнесена на закрито заседание, речта "О культе личности и его последствиях" е отпечатана от партийното издателство и разпратена до всички краища на империята, за да запознае хората с това колко лош е бил Сталин, как Хрушчов много съжалява, че не е успял по-рано да промени линията на СССР, но тя остава все пак комунистическа.

Речта е шок за народа на Съюза, както и за комунистите в Западния свят - в нея за пръв път се разказва как Сталин е изградил култ към личността си, разказва се за отвличанията и мъченията по тайни затвори, и за грешките на Сталин като върховен главнокомандващ по време на Великата отечествена война (така руснаците наричат Източния фронт на Втората световна война).

Без съмнение, Хрушчов използва хитро фактите около управлението на Сталин, за да укрепи собствената си позиция на върха - представя се в речта като основоположникът на новия курс на "истинския" комунизъм, връщащ страната към заветите на Ленин и Маркс, които Сталин нарушил и заменил с нарцисизма на собственото си обожествяване и параноя.

Речта дава и един близък поглед на комунистическото движение в СССР преди и след Октомврийската революция, който не е много дискутиран, но звучи, поне според мен, особено остро днес. В нея Хрушчов споменава борбите на болшевиките с меншевиките, после с троцкистите, зиновиевците, бухариновците...

Ако не знаете, меншевиките са фракция в комунистическата партия в Руската империя, които се наричат така защото са по-малко на брой (меньше значи по-малко на руски), а болшевиките са повече (больше е повече). Различията в идеологията между двете групи са малки, но това не пречи на тия които са повече, след вземането на властта да се разправят варварски с тия дето са по-малко. И дори наименоват идеологията си "болшевизъм", демек много е важно, че са били повече и са изтрепали и пратили в лагери тия дето са били по-малко (пак казвам, и двете групи са комунисти).

Този процес не спира - революцията, както винаги, продължава да изяжда децата си и всеки опит за някакво отклонение от "правия" курс продължава да бива смазвано, независимо дали леко несъгласните комунисти са кръговете около Троцки, Зиновиев или Бухарин... И революцията продължава да се гордее с тия междуособни битки така, както днешната кенсъл-култура изяжда все по-често своите. show less

This was an incredibly interesting book. The style was very informal so it was actually a pretty easy read, long, but easy. It will be enjoyed by any history buff, and a must read for anyone studying Russian history or US-Russia relations. It covered the topics of the rise of communism/socialism, Stalin, the world wars, internal fighting and succession after Stalin's death, the Cuban missile crisis, and more.
The book gives a positive take on socialism, which I found somewhat refreshing show more after only reading pro-capitalist material my entire life. However, while it was being pro-socialism, it also time and time again indirectly alluded to how much better off the United States was compared to the USSR.
Another excellent aspect of this book are the footnotes done by the editor. They were just the right amount, would point out when Khrushchev was correct, and when he would completely ignore the facts. show less